Сдружение „Ловно-рибарско дружество“ – Варна

От месец май 1889 година до наши дни

След освобождението на България от османско иго през 1876 година , младата българска държава прави първи стъпки за законово регламентиране на всички дейности от обществения живот. През 1880 г. правителството на освободена България гласува в Народното събрание първия Закон за лова. Той способствал да се създаде понятието законен и незаконен ловец. Тук-там из по-събудените наши градове, ловуващите без всяко ограничение граждани започнали да се снабдяват с билети за лов, да се чувстват като единствено свободни и правоимащи ловци в нашата страна и да преследват ония, които незаконно отиват на лов.

Ловно-рибарско дружество - Варна възниква през месец май 1889 година състоящо се от 18 члена . По време на първото учредително събрание се приема наименованието Ловно-Стрелчевско дружество "Сокол"- град Варна.

Снимка 1 – Александър Дякович

За Председател е избран Александър Дякович - председател на Окръжния съд в град Варна.
Другите членове са видни варненски общественици, политици, учени, възрожденци, дипломати, военни и индустриалци. Те са представители на различни партии и социални групи, но всички с еднакви убеждения за опазването на българската природа.

Снимка 2 – печат на Ловджийско дружество

Щ. Белчев поръчва първия печат на новообразувано дружество

Варненското дружество се включва активно в ловното движение в страната , като през 1893 г. по идея на Георги Христович –виден български учен орнитолог влиза в състава на единна ловна организация с център София.
           През 1906 година членуващите в дружеството са 200 ловци , които са жители на Варна и околните села – Гебедже / днес град Белослав/ , село Константиново ,село Кестрич /днес квартал Виница/ , село Николаевка , село Девня /днес град Девня/ . За първи път съгласно чл.17 от Устава на Националната организация започват да се събират средства за издаване на позволителен билет за лов / копие 1/ и 20% за образуване на фонд за развъждане на дивеч.
           В резултат на създадената организация , поддържането на имидж сред жителите на град Варна и околността ,числения състав на ловците непрекъснато се увеличава – през 1938 година са 857 ,през 2009 година Варненското сдружение обединява 29 ловно-рибарски дружини включващи 1984 члена , през 2011година членуват 43 ловно-рибарски дружини включващи 2048 члена , през 2013 година заверилите членове са 1998 .

           Организационната дейност на дружеството се е изграждала при провеждането на Общи
събрания / копие 2/ , които са се провеждали съгласно Устава на ловната организация. Състава му е включвало избор на Председател , Подпредседател , секретар , касиер , проверители / копие 3 / и се е помещавало в така наречения „Юнашки салон“.
            След 9.09.1944 г. Варненското дружество започва да се именува Народно ловно рибарско дружество Варна. До 1960 година Варненското дружество обединява всички ловци и риболовци в територията на Варненски окръг , с изключение на Провадия.
            От 1962 година след публикуване на 222 Постановление на МС и проведената реорганизация се изграждат дружества по Общини , което води до намаляване на членския състав от 2500 члена на 1350 ловци , разпределени в 27 ловно-рибарски дружини.
            От януари 1999 година Ловно-рибарско дружество- Варна е юридически самостоятелно дружество с идеална цел, регистрирано съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел . Съгласно Устава на Сдружение „Ловно-рибарско дружество“ – Варна на Общи събрания се избира Председател , Управителен съвет състоящ се от 15 члена , Контролен съвет състоящ се от 3 члена , знаменосец. Управлението се осъществява на постоянния адрес в град Варна , булевард „Христо Ботев“ 4 В. ЛРД-Варна има членска маса , която е обособена по дружини. Всяка дружина има председател и секретар за извършване на организационна дейност.
              През периода от 1889 година насам , дружеството е живяло деен организационен живот, в резултат на който са създадени ред начинания , полезни за ловното дело в България. Така например през 1908 година организира ловна среща на Балчишката и Варненската ловна организация.

Снимка - 3

На 27-29 август 1922 година настоятелството на дружеството с председател                 Н. Холевич, организира първия ловен събор , на който присъстват 3500 души. Първи ловен събор във Варна. Основна цел е да се възроди Организацията сред тежките последици от войните. Съборът е открит тържествено от цар Борис ІІІ. Създава се традиция. С провеждането на съборите ловната организация се представя пред обществеността със своите многостранни дейности в защита на родната природа и законите на страната. За първи път се изпълнява Марш на Варненските ловци по текст на Иван Сокачев / копие 4 , 5/.
             През 1929 година със съдействието на Й.Сокачев - управител на стопанство "Тича" е създаден първият ловен развъдник за едър дивеч и фазани в местността "Марин тепе".
             Тази традиция е продължена след 1970 година до наши дни като се изграждат 3 фазанарии в „Побити камъни“, „Приселци“ и „Батова“ където се отглеждат ежегодно между 2000 и 10000 волиерни птици – фазан , яребица.
              С решение № 440 от 17.11.1933 година на Варненски Общински Съвет се предоставя на ловното сдружение около 100 декара място в местността „Карантината“. Същото е превърнато в хубав парк с модерно стрелбище , построена е ловна хижа , кладенци , шахти , електрическа мрежа и други. През 1935 година в ловния парк "Карантината" се провежда първата балканиада по ловна стрелба.

Снимките:
1.Ловна хижа ; 6. Входна врата на Варненския ловен парк ; 7. Стрелбище с командна кула; 8.Алея в ловния парк; 9. Стрелбище за карабини.

От 1971 до 1976 година се строи НСЛРК "Звездица" на площ от 400 дка и се изграждат младежки школи по ловна стрелба и риболовни спортове под ръководството на В. Ангелов и В. Райчев. Земята е собственост на дружеството след като е направена замяна със земята от ловен парк "Карантината".

Години наред в НСЛРК "Звездица" се провеждат републикански и международни състезания по ловна стрелба и кастинг. Само за периода 70-80 години варненските състезатели са спечелили 41 златни,26 сребърни и 25 бронзови медала.

От 1965 до 1975 година се изгражда рибно стопанство "Круша" (Пода) на площ от 300 дка, където се осъществява и стопанска дейност. За целта се изградени специални басейни. ЛРД притежава т.н. стадо риби, състоящо се от шаран , сом и др. видове сладководни риби. Това основно стадо служи ежегодно производството на зарибителен материал и на риба за консумация с цел търговия.

Рибно стопанство "Пода" е осигурявало годишно по 2 млн. зарибителен материал, с което са зарибявани водоемите по спортен риболов в Североизточна България.
През 1994 година дружеството реализира улов на 6 m сом от стопанството. Най-големият екземпляр е 85 кг. Тук са съхранени 24 вида риби от ихтофауната на България.
От 1995 година дружеството изпълнява програма за зарибяване на р. Камчия. В реката са разселени 2 т зарибителен материал с шаран , буфло и др. видове.
С решение на Управителния съвет на Сдружение „Ловно-рибарско дружество“ – Варна от 2006г. се продават част от земите находящи се в местността „Звездица“ и с придобитите финансови средства се пристъпва към изграждането на ловни домове на всички ловно-рибарски дружини в състава на Сдружението. До момента има изградени 27 ловни домове.